Четиригодишното  дете

Четиригодишното дете няма друго чувство  за собственост, освен убеждението,че всичко наоколо му принадлежи. Но то не е “крадец”, както не е и “лъжец”. Просто смесва факта, че държи нещо в ръце, с идеята за притежание. Играчката, взета от съседчето, е “негова”, защото е играло с нея,сложило си я е в джоба и я е донесло в къщи. Такава е теорията за собствеността, когато сте на четири години.

Динамичността му е изключителна, скоростта, с която се придвижва – много висока. То се качва и слиза по стълбите тичешком, хвърчи из къщата или апартамен- та,шумно затръшва вратите. И думите произнася бързо. Истински бъбривко е, обожава да говори за каквото и да било. Сам си коментира околния свят и понякога сам се слуша.

Обича безсмислените думи и римите. Особена слабост има към хумора, преувеличенията и броилките.

Обича дразамизациите, театралната игра и добре си служи с марионетки. Способно е да организира безкрай на пиеса вкъщи и навън със своите кубчета, коли, камиончета, влакчета, корабчета и кукли.

Четиригодишното дете никога не знае къде точно отива. Голямата скорост, с която се премества в пространството,и неустановената му умствена структура го отвеждат по странични и непредвидими пътища. Едно такова дете, което майката попитала какво рисува, отговорило:”От къде да знам,още не съм свършил!” И наистина,детето може да започне да рисува костенурка, която пътъом  да се превърне в динозавър или камион. Същите неподозирани отклонения забелязваме,когато ни разказва какво е видяло.

Поради особеностите на тази възраст към четиригодишните деца трябва да се отнасяме твърдо. Слабите или колебливи родители ще имат много неприятности.Четиригодишното дете харесва разнообразието.Често му е необходимо да сменя ритъма. Опитната майка винаги ще измисли някоя нова дейност,за да го заинтересува и да го отклони от ситуация,която не върви на добре. Игрите му и поведението му  могат лесно да се изродят в някоя глупост,ако не се контролират.Майката или бащата трябва да предугадят този момент и да предложат нещо ново и интересно.

Поради по-развитото му  социално чувство и поради факта,че приятелството е по-ценено на четири, отколкото на три години, ако се наложи да накажете детето,изолирайте го от групата. Кажете му нещо такова: ”След като не умееш да си играеш с Митко и Ванко,играй си  самичък. Може би след малко ще ти позволя пак да си играеш с тях. Ще видя.” Във всеки случай  дайте му възможност да запази достойнството си. Така ще мотивирате желанието му да промени поведението си за да се присъедини отново към групата.Добре е, ако е възможно,да обявявате решенията си със спокоен тон,без властни и наказателни интонации в гласа си.

Такова е 4-годишното дете.И точно когато родителите започват да се питат струва ли си изобщо да се живее с това малко “чудовища”,то навършва 5 години. Всичко внезапно се променя. Неравновесието на четвъртата година  е заменено  от равновесието на петата.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *