Тригодишното дете

Тригодишното дете е много по-уравновесено само по себе си,и в отношенията си със заобикалящия го свят. Извършило е прехода между бебе и дете. Вече не е така неспокойно като през преходния период. Затова и не се нуждае толкова от закрилата на ритуалите. Не чувства необходимост да прави всичко по неизменен начин. Владее го нов дух на сътрудничество и желание да получи  одобрението на родителите си и дори на по-големите деца в семейството.

Докато на  предишния етап е било  най-големият бунтар на света, ето че сега е щастливо,когато се подчинява и ви доставя удоволствие. Вече не изпада в истерични кризи и родителите забелязват,че могат наистина да разсъждават заедно с него/докато доскоро са имали чувството че това е съвършено невъзможно/.

Детето вече не е и толкова властно,егоистично или тиранично. Родителите не се чувстват длъжни да изпълняват всяко негово желание. Господарят, малкия диктатор, който е държал да налага волята си на всички,е абдикирал.Тригодишното дете започва да усеща в себе си способност да дели,да изчаква реда си.      По добре умее кротко да се занимава с нещо, вместо всичко да разбърква, както предишната година. Това се дължи отчасти на новопридобитото доверие в себе си, отчасти на отшумяването на безпокойството, присъщо на прехода. Двигателно-мускулната му дейност е по-сигурна. По търпеливо се облича или реди кубчетата. Напредъкът в езика му позволява по добре да разбира другите и по добре да контролира поривите си. Обожава новите думи. С разширяването на интелектуалния му хоризонт пред него се разкрива цял един нов свят от въображение и фантазии. На тази възраст детето изпитва неустоима потребност от  компания, затова си измисля другарче в игрите, дете или животно, което само то вижда. Ако е принудено да си играе само през повечето време, изкушението да си създаде въображаемо приятелче ще бъде по-голямо. Това не бива да тревожи родителите. Другарчето в игрите може да съществува години наред.После ще изчезне. Междувременно ще е представлявало нещо като система за сигурност за своя създател.

Отношенията с връстниците също придобиват голямо значение. На две  години детето е било в стадия на успоредните игри. Сега в него се развива способността да действа заедно с другите, да си чака реда, да дели това, което има, да разменя играчките си.

Третата година е наистина ”златната възраст”-крайно приятно време за родителите, както и за детето, което желае да живее в мир с вселената си.   Детето обича живота,мама и татко,има добро мнение за себе си. Родителите би трябвало да се въз- ползват от този щастлив стадий, защото следващият ще бъде наситен с движение и шум.

Третата година е етап на равновесие. Но природата ни готви още един етап на неравновесие-четвъртата година. Детето пак ще стане необуздано, преди да достигне нова фаза на интеграция. На четири години то разбива предишното равновесие.Ако трябва да се опишат децата на тази възраст то те приличат на двегодишни деца, но са по–зрели и по-лесно се овладяват.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *