Проблема „трудни деца”.

 

При постъпването си в детската градина и/или в първи клас една част от децата стават неспокойни, плачливи, затворени, неуверени и нерешителни. Други бързо прекъсват започнатата дейност, демонстрират бурни спонтанни реакции-проявяват избухливост,афективност и враждебност-тичат, катерят се, въртят се, постоянно говорят и се движат, стават неудържими,нетърпеливи (прекъсват говорещия, не изчакват реда си, отговарят преди да са чули въпроса докрай). Забележително е,че такива деца обикновенно имат нормален или по-висок от средния интелект, Обикновенно са момчета,креативни са и умеят да увличат останалите,което не се харесва особено. И как иначе,  като същите тези деца не умеят да играят честно, да спазват условия и правила,не следват социалните изисквания. Като резултат – често биват етикетирани и изолирани, получават упреци и наказания,което ги прави негативни към учебния процес и учителите, които недоволстват от непокорството на децата,от разсеяността, отпуснатостта,пасивността им.

Това е сериозен житейски проблем за детето и неговото семейство-в къщи то не изпълнява инструкции и не довършва поставените задачи,концентрира се  при гледане на телевизия и компютърни игри,но не и когато задачите са поставени конкретно и ясно.Родителите често изпитват вина,променят целия си стериотип на живот,търсейки причините,насочват агресията си към другия родител.

Най-общото впечатление е,че децата изпитват тревога,а значителна част от тях  проявяват агресия.Преживяват трудности при усвояването на знания  и механизми на социална адаптация и реализация в групата от връстници в детската градина или училището.И това  е обяснимо:смяната на социалните отношения представлява значителна трудност, свързана най-вече с отсъствието на близки за детето хора, с изменение на обкръжаващата обста- новка, обичайните условия и ритъм на живот.

  • Част от децата викат,крещят,хвърлят,блъскат,игнорират приетите норми на поведение и правилата в детската градина,държат се шумно, демонстративно, обиждат другите като средство за постигане  на опреде- лена цел- да получат предмет,играчка;изпитват  удоволствие от самото действие-да причиняват болка и да унижават другарчетата си,когато другите страдат,спокойно наблюдават своята жертва.
  • Агресивните им действия възникват като средство за постигане на определена цел-да получат предмет,играчка.
  • Нанасят вреда на другите като самоцел;изпитват удоволствие от самото действие.
  • Не изпитват чувство за вина;отрицателната оценка на околните не ги плаши; злопаметни са-дълго помнят нанесените обиди и не се успо- кояват, докато не отмъстят.

Тези деца в педагогиката и психологията се определят като „трудни деца”. Това са деца,които формират отрицателни привички на поведение,отрицателна мотивация към учебно-възпитателния процес и към социалните институции (семейство, училище, държавни институции).

Систематизирани са четири най-общи групи,които се характеризират с особени черти на характера,изискващи индивидуален подход:

  1. Емоционално неустойчиви трудни деца-за тях са характерни бързото прекъсване на започнатата дейност,лесно податливи на внушение и подражание, бързо разкайващи се.
  2. Възбудими и афективни трудни деца-демонстрират бурни спонтанни реакции:избухливостта,афективността,враждебността са защитни действия, които се закрепват трайно и стават привични реакции,когато довеждат до желания от детето изход от конфликтна ситуация.
  3. Недоверчиви и затворени трудни деца-у тях трудния характер се формира под влияние на потискащо възпитание,оскърбително и иронично отношение,поради което не допускат никого до себе си.
  4. Деца с комплекс за непълноценност-тези деца в поведението си проявяват неувереност и нерешителност и като резултат –понижена социална активност.

Няма по –голямо предизвикателство за един родител от това да се справи с едно фрустрирано,гневно,агресивно дете. И в този смисъл родителските претенции не са за загърбване-често са основателни,макар и затворени в „моето дете”, извън семейството: неговата структура,нарушени вътрешно- семейни отношения,житейски събития и кризи,често без да съзнава, че:

  • Може би домът им прилича на хотел,в който всеки влиза и излиза, когато си иска,обитателите се хранят между другото,спят в него и си разменят оскъдна информация-обитаван е от хора-самотници, защото липсва съпричастност,споделяне,любов;родителските за- дължения се изчерпват в осигуряване на добри битови условия и храна – детето е задоволено във всяко отношение,но му липсва духовна връзка с родителите и тяхната морална опора;
  • Може би е налице малтретиране в семейството: от т.нар.”синдром на клатеното бебе” (яростното „друсане” на бебето,за да спре да плаче) до емоционални проблеми,нарушен сън,панически разст- ройства или дефицит на вниманието – хиперактивност;
  • Може би родителите са авторитарни-лишавайки детето от нежност и ласки,стимулират фрустрацията,която отключва агресивното поведение,смятат,че със здрава дисциплина се канализира и насочва най-правилно развитие на детето;
  • Може би поради небрежното отношение към детето, незаинтере- соваността от проблемите му то само започва да се бори с трудностите,като агресията е най-лесен и достъпен изход;
  • Може би родителите смятат,че децата им трябва да бъдат здрави, борбени, силни, за да станат тяхна опора  и за да успеят  в живота – те умишлено настройват децата си агресивно, изхождайки от максимата,че със сила може да се постигне всичко.
  • Може би това е семейството,в което ругатните, скандалите, побоищата са ежедневие;
  • Може би това е бедно семейство,семейство на разведени родители, на родители-алкохолици,наркомани или криминално проявени.

Процентът на „трудните” деца,постъпили в предучилищните заведения, расте, което ни кара да търсим причините и намерим адекватни методи за оказване на своевременна помощ.

Многообразието от проблеми,които учители и родители срещат в процеса на тяхното образование и възпитание,може да се дължи на различни причини в развитието на детето-от генетична предразположеност и слабост на нервната система до неблагоприятни условия в процеса на отглеждане и развитие. Сложността при определяне на характера и причините за трудностите в образователно-възпитателния процес и социализацията на детето е в това,че те не са еднозначни,а нарушенията са многофакторни: варират от физио- логични и физически нарушения до социални аномалии; проявяват се едновременно и създават у всяко дете своеобразни, неповторими съчетания.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *