Защо не намираме общ език с децата си?

 

Защо не винаги децата ни разбират това, което искаме да им кажем, защо не винаги интерпретираме правилно посланието, съдържащо се в техните думи? Така е, защото говорим на различни езици, макар, че използваме еднакви думи. Много често съдържанието, което ние влагаме в понятията, е различно от това, което влагат децата. За тях например няма преносен смисъл, иносказание или метафора. Те разбират нещата буквално.  Представете си тогава как би бил изтълкуван нашият случайно изпуснат израз: „ Да те вземат дяволите!” или „Няма да те обичам вече!” – децата ги възприемат като абсолютна истина. А ние дори не си даваме сметка, че тези „ безобидни” за нас изрази могат да предизвикат истински ужас у малките и да доведат до затваряне, емоционално охладняване и възприемане на родителя като враждебна фигура, от която трябва да се защитават.  Не използвайте родителската си любов като инструмент за манипулация. Скарайте му се,накажете го, но никога не го заплашвайте, че ще му я отнемете, защото ще получите в отговор същото – едно изплашено дете, чийто единствен начин да се защити от заплахите ви, е да стане непослушно, агресивно и отмъстително или потиснато,в очакване на малко обич. Много често дори подобна заплаха се използва от родителите за съвсем невинен повод.

Представете си колко непосилно за него е да мисли непрекъснато: „Сега трябва да си изтрия краката, защото няма да ме обичат повече, трябва да си измия ръцете, защото няма да ме обичат повече, трябва да си подредя стаята, защото няма да ме обичат повече…Трябва! Трябва! Трябва! А къде остана „ИСКАМ!” Та вие отричате детската му същност. Предстои му цял живот да бъде възрастен. Но сега то е ДЕТЕ!

От друга страна след подобна реплика: „Няма да те обичам повече!”, която детето е изтълкувало буквално, родителят отново  се отнася с любов към него.Това предизвиква у малчугана голямо противоречие и несигурност.На кое да вярва-на думите или на делата? И отново рискуваме да изгубим пълноценния контакт с детето си.Затова е изключително необходимо да бъдем много коректни в посланията си, да уточняваме винаги техния мисъл, особено когато използваме абстрактни понятия, да говорим за недвосмислени неща. Затова принуждаващата манипулативна реплика: ”Няма да те обичам повече”, трябва да бъде заменена с: ”Не съм доволен от това, което направи в момента!”. Бъдете конкретни. Не използвайте празни слова. Какво мислете, че разбира детето ви като му кажете: ”Искам да ме уважаваш!” Обяснете му какво значи човек да се държи с уважение. Изисквайте точно определени неща. Например: ”Не е хубаво да ме прекъсваш, когато говоря”. Но и знайте, че когато някой изисква на сила уважение, той не винаги го заслужава. Уважението се ражда на базата на оценка на определено поведение при определени обстоятелства. Уважаван е онзи, който знае да уважава. Респектът, както и доверието, не се изискват чрез принуда. Те се завоюват. Всяко човешко отношение е борба, но не битка сама за власт сама по себе си, а борба да бъдеш избран от другия.

Думи като „никога” и „винаги” са инструменти на диктатурата. Използвайте ги само ако с личен пример доказвате, че вие спазвате вашите ”винаги” и „никога”. Избягвайте да „лепите етикети”. Много лекомислено понякога в яда си изпускате изрази като: „Ти си лош!”, „Ти си лъжец!”. Детето още не се е самоопределило. То се себепознава и самоопределя чрез оценките на родителите.То приема за абсолютна и постоянна тази оценка и разсъждава така: „Ами щом съм лъжец, значи ще лъжа”. Затова избягвайте да генерализирате, а заменете горните реплики с:” Ти постъпи лошо в тази ситуация!” ( а не винаги!), „Чувствам се зле, че ме излъга днес!”(но това не означава, че ти си лъжец!). Така детето няма да се почувства отхвърлено, а и ще бъде стимулирано да не си служи с лъжа и особено ако му казват, че се гордеят с него винаги, когато е честно. Ако все пак усетите, че ви лъже, потърсете причината за лъжата. Сигурно е, че тя не е закодирана в човешката природа по рождение. Нещо или някой го е научил на това. А може би самите вие сте му дали пример без да искате, а после го наказвате, когато имитира видяното. Децата се учат чрез подражание. Преди да го накажете, първо се запитайте кого копира в поведението или думите си. Не забравяйте също, че ценностната система при децата в педучилищна възраст все още е в процес на оформяне и е възможно то да не си дава сметка, че върши нещо лошо.

Когато децата ви не разбират това, което им казвате, (защото речниковият им запас е все още малък, а мисленето им е конкретно – образно и не могат да тълкуват алегориите), то не пестете обяснения. Но не го лъжете. Помислете колко пъти сте дали лъжлив отговор на детето си, за да си спестите усилията да дадете някакво обяснение. На какво го учите така? Че думите служат за прикритие. По този начин основната функция на езика,която е комуникацията, се превръща в точно обратната – некомуни- киране, изкривяване на обективността, а оттам и неразбирането помежду ни дори като възрастни зрели индивиди.

И най-важното: общият език с децата ни не е само в думите. Тях те се учат да разбират по- късно от универсалния език на усещанията, емоциите и чувствата, както и езика на тялото, който разбират по рождение. Едно кърмаче се усмихва, ако му се усмихваме, плаче, ако се намръщим и повишим тон, дори и без да разбира думите ни. Невербалният език не може да бъде изтълкуван погрешно, защото е универсален. Затова не разчитайте само на думите. В нормалното общуване те трябва да бъдат  подкрепени от поглед, жестове, допир, движение, които изразяват чувство и улесняват общуването.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *