Агресията и децата

  Агресията е разрушително поведение. Действията на мъчител, който изпитва наслада от страданието на жертвата са агресивни. Агресивно е и онова дете, което малтретира по-малките от него. Едно поведение е агресивно, когато има наличие на съзнателно намерение за причиняване на зло или болка. Агресивността включва злонамереност, независимо дали ще се увенчае с успех, или ще пропадне, и предизвикване на нещо неприятно…

Децата имат потребност от чести разговори по различни проблеми, които ги вълнуват. Децата имат нуждата да бъдат разбирани. Да бъдат със значимите за тях възрастни  добри приятели. Децата се идентифицират с възрастните и всеки човек е модел на поведение. Всеки един от нас е отговорен за възпитанието на децата.

Агресията е разрушително поведение.Агресивно е и онова дете, което малтретира своето малко братче или сестриче. Същото се отнася и за тийнейджърът, който заплашва да се самоубие, защото се чувства изоставен, самотен или за ученичка, която е сърдита, защото е пренебрегната от своя приятел. Ако едно малко дете удря съзнателно своя родител, подбудено от ярост,независимо че ударът може да е много слаб и изобщо да не причини болка, това вече е агресивен акт. И няма значение размерът на вредата или болката. Каквото виждат децата, това копират. Както се държат възрастните, така се държат и децата. ”Бий, за да не те бият теб” е най-често срещания съвет.   Децата като цяло се травматизират от патологичния климат в обществото ни, в което насилието е свръхналагано. Не им е предложен отникъде алтернативен избор и  още от детската градина се научават да се налагат чрез сила. Когата две деца спорят за една играчка те започват да се бият, за да я притежават  и естествено играчката се взима по-силното и по-агресивното детенце. Агресивността е непосредствена, когато сама по себе си е цел и опосредствена, когато е средство за постигане на някаква цел. Агресията е пряка, когато е изразена чрез непосредствени физически или вербални действия. Може да бъде и непряка, когато обектът на агресията не е ясен, или ответните действия на  обекта могат да бъдат с неприятни последици за субекта на агресията. В този случай агресивното поведение  се реализира върху друг обект който е безразличен към причините, предизвикали агресивността. Разгневеното от своя учител момче може да излее своя гняв върху по-малките ученици. Доведеното до обида от своите връстници дете може да отреагира като набие по-малкото си братче или сестриче.

Агресивността в ученическа възраст е насочена не само съм другите, но тя може да бъде насочена  и към самия себе си. В основата на агресията стоят такива мотиви като: гняв, възмущение, ненавист, самообвинение или обвинение на другите.                                      Как българското семейство гледа на това ?-В българското семейство в момента агресията се толерира като признак на мъжественост. Самите родители с думите и с поведението си стават пример. В последните години виждаме едно емоционално неглижиране от страна на родителите, мислейки си, че единствено и само материалната обезпеченост е важна. Чувстват, че  е изпълнен родителския им дълг, ако детето им  носи най-хубавите дрехи, най-скъпите предмети, ако разполага с пари и парадира с това. А къде остана общуването? Родители, които рядко общуват с децата си, които не говорят и не играят с тях, не насърчават нови дейности и не осигуряват емоционална грижа,  осигуряват само празнота. Тази самота създава  емоционален вакуум, който може да има неблагоприятен ефект върху развитието и благополучието на детето.

В другия случай, когато родителите са затънали в ежедневни грижи и проблеми за оцеляване, които са в пълно безпаричие и безработица. В такова семейство, родителите нямат възможност да удовлетворяват дори и елементарните потребности на децата си.  Няма работа, няма пари.  Децата са свидетели на трудното им ежедневие. Това ги озлобява, обезверява, демотивира ги. Бедността, безпаричието, лишават хората от основните им  права. Хората са смазани, невротизирани, някои лишават хората от основните им  права. Хората са смазани, невротизи рани, някои намират утеха в алкохола. Това по безспорен начин се предава на емоционалното и душевно състояние на децата.Това е и една от основните причини за разрушаване на ценностната система у хората. Така че  социалният и икономически статус на българското семейство през последните  години е много важен факт.Децата имат потребност от чести разговори по различни проблеми, които ги вълнуват. Децата имат нуждата да бъдат разбирани. Да бъдат със значимите за тях възрастни  добри приятели. Да не им се заповядва и  забранява, а да  им се помага  да вземат правилни решения в постъпките си.

Агресивността не зависи само от добрата воля на отделния човек. За нейното преодоляване са необходими както общи, така и индивидуал -ни усилия.Очевидно много  е трудно да се намерят прости решения, особено когато се знае, че логическите доводи, колкото разумни и убедителни да са, невинаги оказват влияние.

 

Причини за детската агресия

    Как се отрази „демокрацията” на нашите наследници?За огромно съжаление децата ни  приеха не само положителните навици и явления на развитото демократично общество,но и всичко негативно и деградивно.

Едно от най-страшните явления е детската агресия.Кои са причините за нейната поява,възможно ли е да бъде овладяна?

Детската агресия може да е резултат от генетични заложби.У някои хора генетично е заложено да рисуват,други да пеят,трети да пишат стихове и т.н.Същото е и с агресията.В този случай,тя е скрита някъде дълбоко в човека,не се проявява до определен момент,в който под въздействие на някакъв фактор излиза наяве.Освен генетично заложена,агресията може да бъде и придобита,което е по-лошият вариант,тъй като самите ние носим отговорност за негативните последици.Причините,които могат да доведат до подобно поведение са много на брой,но ние ще разгледаме тези,които се отнасят за децата.

Най-важното нещо при отглеждането на едно дете естествено е неговото възпитание.Още от първите си думи до цялостното формиране на характера,всеки малчуган трябва да разбере разликата между доброто и злото,правилното и грешното, позво- леното и забраненото.Само,когато детето разграничава тези понятия и разбира,че има неща,които не трябва да прави,за да не се случи нещо лошо може да се каже,че един родител е изпълнил една от най-трудните задачи при възпитанието на своето дете.Детската психика е много лабилна и лесно се поддава на влияние и манипулации,което води до копиране на модели на поведение.Ето защо е важно в каква среда расте малчугана и на какви модели на поведение е свидетел. Поне веднъж в седмицата децата трябва да се водят на разходка в някой парк или в близката до вас градина,където да общува със своите връстници и да опознава малко по малко заобикалящия го свят.От няколко години ние разполагаме с множество увеселителни паркове,детски кътове и центрове,в които с огромно удоволствие можем да заведем децата си.За съжаление развитото общество ни предостави и някои не чак толкови полезни занимания за малките.Едно от тях са компютър- ните игри.Трагичен е фактът,че днешните деца предпочитат да седят у дома или в Интернет клуба пред компютъра вместо да тичат,да играят на топка,дама или каквото и да било друго.В никакъв случай естествено не трябва да забраним достъпа до компютъра,но всички онези игри,свързани с насилие,побой и убийства трябва да бъдат заменени с нещо,което наистина е полезно. „Игрите” от това естество насаждат в детското съзнание злоба и агресия,карат ги да следват модели на поведение,които са лоши и водят до изграждането на един негативен характер. Всичко зависи от нас самите.Вярно е,че времето никога не ни достига да направим всичко,което желаем,но можем да опитаме да прекарваме повече време с децата си,лишавайки се от един филм например,и непрекъснато да ги учим,че независимо какво се случва около нас трябва да бъдем добри,да помагаме винаги, когато можем и да се радваме на всичко,което имаме,че със сила и агресия никой проблем не може да бъде решен.

Веднага до компютърните игри можем да наредим и всички филми,които са непрепоръчителни за деца,но въпреки това често пъти се гледат именно от тях.Ако в стаята на вашето дете има телевизор и вие не можете във всеки един момент да следите какво гледа,просто заключете тези канали или пък директно ги изтрийте.В тези филми няма нищо образователно, нищо което да е полезно по какъвто и да е начин. Изненадайте го с някоя нова книжка или диск с любимото филмче! Така едновременно със забавлението,вашето дете ще научи и нещо ново, което да обогати знанията му.Според изследванията на много психолози е доказано,че колкото е по-образован човек, толкова по-малка е неговата склонност към агресия.

Главоломно е скочила агресивността и престъпността сред нашите деца през последните години.Те растат в едно аморално общество,отчуждени от всичко свято и стойностно,впечатлени от престъпници и групировки.Още не е късно да поправим нещата, нека всеки се опита да бъде малко по-добър от вчерашния ден, да се усмихва повече,за да стане светът по-хубав,по-приветлив за нас и нашите деца.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *